Добре Дошли!

Ела

Ели (Abies) е род от 45-55 вида вечнозелени иглолистни от семейство Борови. Всички са дървета, достигащи до височина 10-80 м и диамерът на ствола от 0,5-4 м. Елите могат да бъдат различавани от другите борови дървета по това, че листата (игличките) са свързани с основата чрез малки чашки, и по изправените цилиндрични шишарки, които са дълги от 5-25 см и се разпадат при съзряване за да освободят семената.

Идентифицирането на отделните видове е основано на размера и разположението на листата, размера и формата на шишарките, и дали люспите на шишарката са дълги и разперени или къси и затворени. Елите са най-близки до вида Кедър (Cedrus). Ареалът на разпространение е в Европа, Азия, Северна Африка, Северна и Централна Америка, почти навсякъде в планински райони.

Кокиче

Род Кокиче включва около 20 вида ниски, едносемеделни, многогодишни растения, причислени към известното семейство Кокичеви. Най-познатият вид е Galanthus nivalis. Подземният орган при всички представители на рода е дребна луковица. Кокичетата са разпространени предимно в умереният климатичен пояс, където има снежна и студена зима. Те са първите растения, които цъфтят през пролетта, още преди да се е стопила снежната покривка. Техните листа са ципести, нежно зелени, с успоредна нерватура (жилкуване) и не притежават дръжка. Тези растения цъфтят в снежно бели, малки цветове, издаващи нежен и много приятен аромат. Притежават 6 венчелистчета, но само външните 3 са обособени. Между тях се намират още венчелистчета, които обаче са срастнали. В средата им се намират тичинките и плодника. От стръковете на блатното кокиче(Leucojum aestivum)се извлича лекарственото вещество galantamin за производството на българското лекарство Nivalin (в миналото за тази цел е ползвана луковицата на Galanthus Nivalis), използвано в миналото за лечение на детски паралич, и намиращо приложение в съвременната медицина за лечение на Алцхаймер.

Лъв

Лъвът (Panthera leo) е най-едрият хищник от семейство Котки и един от четирите представителя на род Пантери. С тегло достигащо до 250 kg той се нарежда като втората по големина след тигъраизвестна котка обитаваща днес Земята.[2] Ареалът на местообитание днес на представителите е силно ограничен за разлика от този, който е бил преди около 10 000 години. Днес лъвове се срещат само на едно място в Западна Индия и в разпокъсани райони на Субсахарска Африка. През последните 2 - 3 хилядолетия лъвът се е срещал и в Северна Африка и Югозападна Азия, но благодарение на човека е изтласкан на далеч по-малка територия. Останки от съществуване на лъвове са открити и в цяла Евразия от Западна Европа до Индия, а в Северна и Южна Америка отЮкон до Перу[3]. Това го прави и котката с най-обширен ареал на обитание.

В дивата природа лъвовете живеят 10 - 14 години като в плен те могат да живеят и повече от двадесет години. На свобода мъжките рядко живеят по-дълго от десет години. Причина за това са нараняванията от непрекъснатата борба с конкурентни мъжки, което значително намалява преживяемостта им.[4] Обикновено обитават савана и ливади, въпреки че по-рядко се срещат и в храсталаци и гори. В сравнение с другите котки лъвовете са изключително социални. Живеят на групи наречени прайд, състоящ се от женски с малки и малък брой възрастни мъжки. Ловуват заедно като плячката им се състои предимно от големи копитни животни. Мъжките лъвове са лесно разпознаваеми благодарение на пищната грива. Тя е и един от най-разпространените животински символи известни в човешката култура.

През последните две десетилетия африканската популация е спаднала с 30 - 50% и това го прави уязвим вид. Днес основната част от лъвовете живее в национални паркове, а главната заплаха за тяхната численост са хората и борбата за местообитания с тях. Още от епохата на Римската империя лъвове са залавяни и държани в плен, а от края на 18-ти век са търсени и залавяни с цел показването им по изложби, панаири, циркове и зоопаркове. Днес зоологическите градини си сътрудничат с цел запазването на застрашения азиатски лъв

Уеб сайт в alle.bg